Днес православната църква почита паметта на Света великомъченица Злата Мъгленска.Св. Злата

Днес православната църква почита паметта на Света великомъченица Злата Мъгленска.

Св. Злата Мъгленска живяла във втората половина на ХVІІІ век. Родила се в оскъдно българско семейство. Родното й място е село Слатино, Мъгленска епархия. Дъщеря на елементарен селяндур, тя сияела както с телесна, по този начин и с душевна хубост. Отличавала се с изумително благочестие, със примирение и чисто сърце. Вярата й в Господа била твърда, непоклатна. Рядката й телесна красота станала мотив да се украси животът й със премеждия на велика мъченица.

Млад турчин се прелъстил от хубостта й и решил да посегне на достойнството й. Един ден тя отишла в гората за дърва. По това време турчинът, дружно с други турци, я дебнел. Спуснал се към девойката, хванал я и, подкрепят от другите, я отвел вкъщи си.

Обещал й, че ще се ожени за нея. Поискал от нея най-първо да стане мохамеданка. Заплашвал я с мъчения, в случай че тя се откаже да стори едното и другото. Чакал отговора й.

Девицата призовала на помощ Господа Иисуса Христа и дала отговор:

- Аз имам вяра и се покланям единствено на Господа Иисуса. От Него няма да се отрека, даже и да бъда раздробена на парченца. Освен това аз съм дала обет за девство, на който също по този начин няма да променя за нищо на света!

Турците решили да опитат най-първо с по-меки средства да я склонят. Предали я за тази цел на дами туркини. Очаквали от тях да намерят способи да я увлекат в мохамеданството. Туркините напрегнали цялата си хитрост в това направление. Разказвали й за мохамеданския парадайс, за чувствения живот на мохамеданите, за сладострастните увлечения у тях, за благосъстоянието, с което тя ще се снабди, за разкоша, в който ще живее, в случай че пожелае да стане мохамеданка и се омъжи за оня турчин.

Туркините й пеели примамни песни. Усмихвали й се престорено. Играели, танцували пред нея и отново повтаряли приказките за някакъв възхитителен живот у мохамеданите.

Младата Злата ги слушала и гледала с омерзение и гадност.

Възбудени мощно от твърдостта й в християнската религия и от устойчивостта на целомъдрието й, туркините повикали при себе си родителите и трите й сестри. Заставили ги да се опитат да й повлияят да одобри мохамеданството и да се съгласи да стане жена на турчина. Заплашвали и Злата, и тях с мъчения и гибел, в случай че не се извърши желанието им.

Поразени от боязън, родителите и сестрите почнали да уговарят Злата да одобри мохамеданството.

- Мила наше дъще - плачели бащата и майката, - пожали нас и сестрите си. Ние всички ще загинем, в случай че не приемеш предлагането на турците. Бог е милосърден. Той ще ти елементарни тоя грях, осъществен при принуждение.

В душата на Злата настъпила битка. Любовта към родителите, любовта към сестрите, от една страна, и дългът й като християнка, въпреки това, застанали пред смутения й взор. Кое да избере? Какво да прави? Сълзите на родителите и сестрите й разкъсвали сърцето й. Тя помислила, помислила и накрай уверено декларирала:

- Ако даже и вие, мои родители и мои сестри, ме насилвате да се откажа от Господа Иисуса Христа, знайте - вие не сте ми към този момент родители, не сте ми сестри! Мой татко остава единствено Господ Иисус, моя майка - пречистата Негова Майка, а мои братя и сестри - мъчениците и мъченичките!

Турците разбрали, че девицата не ще се склони да се откаже от вярата си с такива средства. Решили да опитат страшните средства - мъченията.

В продължение на три месеца всеки ден я биели с тояги. След това изрязвали от гърба й ремъци и ги спускали пред очите й. Потоци кръв се леели от нея. С нажежена желязна пръчка проболи главата й от едното ухо до другото.

Подпомогната плодородно от Господа, светата великомъченица изтърпяла и издържала тия жестоки, смъртоносни мъчения.

Когато била оставена малко на покой, тя чула, че в селото пристигнал духовникът на нейните родители, проигуменът на светогорския манастир Ставроникита, йеромонах Тимотей. По един християнин пратила тъжба до него - да се помоли старателно за нея, щото Бог да я поддържа почтено да приключи мъченическия си героизъм.

И Бог я подкрепил и популяризирал. Тя приключила подвига си като великомъченица.

Озверените турци я обесили в един двор на дива круша. Насекли по-късно тялото й на парчета.

Така, като злато прочистена в огъня на страданията, света великомъченица Злата Мъгленска предала душата си па Бога на 18 октомври 1795 година.

Имен ден отбелязват всички с имената Златко, Златка, Златан, Златана, Златена, Златна, Златин, Златина и производните им.

Екипът на Varna24.bg им честити празника и им желае здраве и шанс!